Всичко започна преди повече от 15 години… през 2004г. Тъкмо бях влязла в академията с танц. Видях едно момиче в парка, което танцуваше с огън. Много се впечатлих и същата вечер въртях с нейния тренировъчен пой, който представляваше две карабинерчета, завързани на връвчица. Същата тази вечер си направих мой тренировъчен пой и вече търсех пътя… с него. После си направих горящ пой от стари дънки, тел, верига и малко лента.
Танцувам цял живот, но освен със своята ярка същност инструмента пой ме привлече с възможността за изследване на принципи в движението, към които винаги съм била много любопитна…
Поя, следва принципите на движение на потока на водата… плавни, обли линии… центробежната сила на земята… дъховете в ритъма на движението и разбира се… огъня… Огънят съвсем реален и видим… Тези четири елемента… с мен и моето усещане, като творец, стават пет!
От тогава мина много време… При мен идваха повече инструменти и умения. Първият, който добавих това бяха ветрилата! Красиви, женствени и вдъхновяващи… започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края…
По това време всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти, които сам си си направил… Твоите инструменти за твоите ръце, твоите костюми, които сам си шиеш… Твоето собствено бъдеще…
Започнах да работя с колеги. “Запалих” по огъня и момчето, което тогава беше до мен, а сега е баща на детето ми.
Дойде време да поръчаме инструменти при майстори на метала… останалото продължихме да си правим сами… Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.
Добавихме и огнените въжета, красив инструмент с много огън, подходящ за по-силов, мъжки стил.
Години по късно – през 2010г. организирахме приказен проект, с близо 50 артисти с огън. 50 артисти от 4 страни на площада в гр. Сливница… хореографирането на толкова голям проект бе голямо предизвикателство…
Помня как площада вече се пръскаше от народ и хората търсеха начин да имат някакъв изглед към сцената… помня как бях на телефона с човека от електроразпределението за да му кажа… -“Гаси сега” … и целият площад загасна… остана тъмен, за да отстъпи място на красотата на огъня, танца и музиката.
… танцьори с огън, музиканти, жонгльори с огън, съвременни танцьори… Преживяване което се запомня!
Мина доста време… бяхме гости на фестивали, на стотици сватби, юбилеи, детски рожденни дни, ревюта, откривания на заведения и клубове и още и още.
Танцът с огън е красиво изкуство, но като всяка работа, носи своята отгворност и хамалогия. Много пътища пребродихме с безброй случки.
Предстои ни опознаването на огнените чадъри, които майсторски ни изработи “welding king”… и още един инструмент, който ще запазя в тайна за сега, защото още се опознава с ръцете ми…
Обичам да казвам по повод на представленията: “Изпиташ ли онова удоволствие – да се радваш от играта с огъня и тялото си, значи всичко си направил, както трябва.” Трудно се влиза в това състояние. Изисква особен вид настройка.
Бъдете наша публика и побратими и нека заедно споделяме миговете на магията!